Когато посетих градината за пръв път бе около полунощ. Луната проблясваше в тихите води на широк поток. Из въздуха се носеха упойващи аромати на цветя, море и свежест. Приглушените светлини от ниските алейни лампи сякаш криеха парка и ме водеха из него, обещавайки интересни картини през деня. Малки струйки от фонтанчета клокочеха край алеята и в тъмнината едвам долових грациозните очертания на лебед. Всичко това придаваше романтично настроение, което още повече се засили, когато попаднах в зелен тунел от растителност и в края му видях морето с отразяващата се луна. Минутка

съзерцание, секунда екстаз и в този момент познат крясък ме върна на Земята. Винаги съм се удивлявала на контраста между красотата на пауните и непривлекателния им глас. Звуците ме насочиха към портата на градината, където на една от колоните й беше кацнал прелестен екземпляр. Напуснах градината очарована. На следващия ден, въоръжена с фотоапарат, отново се отправих към това приятно кътче. Обаче за мое учудване всичко изглеждаше съвсем различно и нямаше помен от романтиката нощем. Весели пейки, целите изписани с шарени мозайки, пъстри бордюрчета и меко казано странни

фигури и статуи ми напомняха стила на Гауди и парка Гюел. Еклектиката на градината ме изненада. В един кът попаднах на изрисуван кадилак. В близост из тревните площи бяха разпръснати модернистични скулптури и цветни лехи. Докато в розариума, решен в геометричен стил, статуите наподобяваха римските и древногръцки ваяния. Алеите се виеха сред екзотична растителност, пресичаха по мостчета над изкуствените потоци, минаваха край фонтани и водопадчета, под палми и едроцветни магнолии, вековни маслинови дървета, огромни стрелиции, хибискуси, каменни дъбове, мандарини, горчиви портокали, нарове,

драцени и др. Юки, алое, кактуси, декоративни треви и пъстри цветя обграждаха пътеките. Обособен кът с кактуси и сукуленти предлагаше приятна гледка. В центъра на една поляна бе разположена огромна волиера, пълна с познати и непознати разноцветни птици като неразделки (Agapornis), червенокръсто пойно папагалче, златен фазан, жълто-златен фазан, диамантен фазан и още интересни пернати създания. А разни водоплаващи птици и пауни се разхождаха свободно. Обикаляйки из градината се озовах на хълм, от който се разкриваше гледка наоколо. Виждаше се розариумът, потокът, водният басейн, а на изток –

необятната морска шир. Ажурната ограда на градината също правеше възможно съзерцанието на морето докато човек се разхожда по източната алея. Притегателен център за хора и животни се оказа по-голяма водна площ с бликащи високи струи. От нея тръгваха потоци, които кипяха от живот. Водният басейн и потоците се обитаваха от различни видове риби и влечуги като червени шарани, японски шарани кои, гоферови костенурки, както и черни и бели лебеди, зеленоглави патици, мандаринки, каролинки, червенокрили бърнета, белобузи шипоопашати патици. А индийските пауни се движеха царствено навсякъде.

На няколко места се забелязваха автомати, от които посетителите можеха да купят храна за птиците. А пейките…ах, тези пейки. Зрелищни, пъстри, великолепни, кичозни, оригинални, безумни – наречете ги както ви харесва, но не може да се отрече, че впечатляват. Всички те са уникални – нямаше две еднакви, колкото и да търсех. Но пък това може би е улеснение – винаги може да си направиш среща на пейката с тигъра, или с пандите, или с кораловата змия, с влюбените гълъбчета, с тюлените, с делфините и т.н. А ето и някои от тях. Насладете им се!